Ето го и продължението 🥁 Както споменах изникна проблем с колата 😒 а имахме още доста до хотела.. Аз лично бях спокойна, защото вътрешно знаех, че не е нещо сериозно, докато Иво беше 😨😱 Бавно, бавно стигнахме до хотела, настанихме се, отидохме да хапнем, а познайте Иво само за какво мислеше 🚗 Вярно, колата е важна, особено, когато си на път, но за Иво колата беше ммм как да го кажа… Представете си – аз вися от много висока скала 🧗♀️ и се държа с едно пръстче, а от другата страна има реална опасност колата да бъде препикана от куче… познайте кой ще бъде спасен от Иво 🤔
Иво: Дръж се мило, идвам… Ще те спася от това куче 🐶🚗❤️
На другия ден със ставането осъзнах, че той е спал в колата 😒
Иво: Не лъжи…
Аз: Добре де, но със сигурност ти се искаше…
Така, след няколко телефонни разговора и гледане под капака на колата се оказа, че е минимален проблем с антифриза. Нищо сериозно, както си и знаех 😒 Спокойно потеглихме към Широка лъка 🏘️ Едно наистина красиво градче, сгушено в планината с много къщички от едно време. Усеща се едно спокойствие, когато си там 😊 📸🎥
– Теди
