И отново дойде ден за пътешествия. Този път бяхме решили да видим животни… някои – живи, други – не толкова. Това ни отведе право в Русе. И този ден имаше вятър… доста силен вятър, но както знаете – нас нищо не може да ни спрe! След няколко часа упорита борба с въздушните маси, бяхме пред вратите на Екомузей с аквариум – Русе. Влязохме вътре и не знам за Иво, но пред мен всичко се освети, малки ангелчета слязоха от небето, пееха „Ааааа“ и свиреха на арфа… животни! Не знаехме от къде да започнем 4 етажа с по няколко зали… уникално. Добре, че беше любезната служителка да ни казкаже къде какво може да видим и да сложи някакъв ред на обиколката ни. Първа беше залата със страхотна диорама на няколко вида птици. Е, тези бяха от не толкова живите, но всичко беше изпипано до такава стенен, че все едно си сред природата и си спрял времето точно в този момент. Във втората зала бяха вкаменелостите и ако до сега се връщахме назад във времето, където главен герой беше човека, то сега бяхме мнооооого по-назад във времето, с главни действащи лица – животните. Страхотно преживяване е да видиш и да се докоснеш до тази частичка от една древна ера. И фосилче по фосилче се обръщаш и кого да видиш – МАНИИИ в целия му блясък. Няма да казвам, че като децата почнах да подскачам около него. Отстрани сигурно изглеждах сякаш извършвам някакъв древен ритуал за съживяване на това праисторическо животно. Не съм сигурна, но ми се чу Иво да казва „Мда, с деца на море“ (ти пък щото не си…) . Та радвахме му се известно време, разкри ни някои детайли от снимачния процес на Ледена епоха, като цяло много приятна среща. И тогава дойде момента да слезем по стълбите надолу,надолу към… аквариума. Тук нещата бяха по живи – различни видове речни риби, костенурки и две уникални змии, в които ни останаха очите. Следват два етажа по-нагоре. Тук пред нас се разкриха още много видове птици и още от уникалните диорами. И през цялото време се чуват звуци все едно си сред природата. Имаше и специално местенце посветено на пещерите, естествено и реалистично пресъздадена пещера, в която влизаш.
Аз: „Я прилепче…. прилепче, милоооо, бягай, спасявай си животааа…“
Иво: „Чакай бе, мило, те не са истинскиии…“
Аз вече зад граница: „Сигурен ли си?“
Естествено че не бяха…
Дойде ред и на последния етаж, а там имаше изложени още много видове животни, както и едно двуглаво – не бяхме сигурни какво точно животно беше това. В другия край на залата бяха изложени ретро предмети от нашия бит. Е, екомузей, с голямо нежелание те напускаме, но сме сигурни че пътищата ни отново ще се пресекат. Това е едно невероятно място, което всеки трябва да посети. Имахме още време преди да тръгнем и решихме да отидем до телевизионната кула. „Преминаването на външни лица абсолютно забранено“. Ами добре, прави се на надостъпна… Ние пък успяхме да я снимаме и хоп – патрулна кола. Рутинна проверка, но се чувствахме все едно сме извън закона… но закона ни застигна. След като бяхме проверени, решихме че е време да си тръгваме. Е, Русе, чао и до нови срещи. Проект 10 завършен.
– Теди
