Ходил ли си на чудните скали? – Не, а ти? – И аз не съм. Challenge accepted. И така, потеглихме с пълно бойно снаряжение и две торбички… все пак не се знае какви чудеса има там, та да си посъберем. Сутринта беше мъглява и мрачна, но това не ни спря, така че смело и само напред. В момента, в който пристигнахме, слънцето успя да си пробие път и да ни предостави една неповторима гледка – чудо, може би типично за това място. И нека снимките започнат – щрак, щрак. Минахме през тайнствени пътеки, мостове и скали, за да разкрием красотата на това кътче. Е, имахме тайни надежди за среща с някое и друго мистично същество, но вместо това… влакчеее почти като Ориент експрес. Снимай, снимай ииии имаме го… да ама не, тъй като Иво някак пропусна да натисне ОГРОМНОТО червено копче за запис. Но когато ти е писано да ти върви, ще минат още поне 2. Обект номер три изпълнен… с влакче, с влакче.
– Теди
