Ти да видиш…. сняг (този път наистина).
След като отразихме паметника, отпрашихме през гората до крепостта. Мммда, тук вече имаше задоволително количество сняг и детето в мен се събуди (не, че често спи) и замерих Иво със сняг, при което ми хвърли много настойнически поглед, чак се замислих да отида ли в ъгъла за наказание. Размина ми се, а и в крайна сметка той настояваше да видим снега и сега си носеше последствията. И тук беше много интересно, разхождахме се из малки римски улички и си представяхме колко живот е имало едно време на това място. След което се качихме на кулата, където имаше невероятна гледка към града и паметника.
– Мило мило, слез долу аз ще пусна моите буйни коси и ти ще се качиш по тях.
– Ама къде те намерих аз теб, в някоя приказка ли?
– Приказката едва сега започва…
И така, мисия сняг – изпълнена, обект 9 – завършен.
Край на втора част.

– Теди

Прочетете също за...

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *