Нос… или мястото, където срещнах своя Ромео.
Иво: Хмм какъв интересен нос…
Аз: Е, браво мило, знаеш че носа ми е болната тема…. Край, късаме!
Вече стягах багажа, когато ми показа снимки на нос Св. Атанас край град Бяла.
Иво: За този нос говоря мило… но така и така си стегнала багажа, давай да отидем да го разгледаме.
И така потеглихме към Бяла. Времето беше страхотно почти пролетно. Обиколката ни започна от един уникален макет на носа, такъв какъвто е бил преди време. Бяхме очаровани от майсторското изпълнение. По-навътре вече видяхме и останките от тези изминали времена… имаше и две огромни картини, които изобразяваха част от живота, които се е водил на това място. Гледайки ги се пренесохме в миналото. На края на носа ни чакаше и един стар фар с пейки, на които да поседнеш и да се насладиш на страхотната гледка, която се открива пред теб. И тогава го видях… с небрежна походка идваше към мен, сърцето ми почна да бие бързо.
Иво: И започва след 3, 2, 1….
Аз: Милооо, виж гоо, може ли, може ли, нека си го вземем моля?!
Беше супер сладкото кученце – късокрачко, в бяло и кафяво. Въртеше се около нас и ни се радваше. За съжаление нямаше как да го вземем… въпреки че на няколко пъти му шушнех да скача в колата, докато Иво не гледа. И така, с трудна раздяла си тръгнахме от това място, но пък проект номер 11 беше завършен!

– Теди

Прочетете също за...

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *